" В нашия град всички жители си водят дневници, в които записват случките и времето, в което се чувстват щастливи. Когато някой умре ние събираме всички дни от дневника и така получаваме времето, през което този човек наистина е живял и се е радвал на живота. Това за нас е времето, което си заслужава да се отбележи като изживяно.
А ти колко време си живял, страннико ? "

понеделник, 16 май 2016 г.

Родопска одисея III - Мумджидам - Три могили - Гуне

След почти един час моткане из Мумджидам решаваме, че вече е време да продължаваме нататък. Което нататък ще рече отново изкачване и набиране на още известни метри височина. А гледките, които се откриват наоколо са впечатляващи.

 Ей там, така да се каже на запад са Белинташ, Кръстова гора а също и Сини връх. 

 Поглед назад към самотните и празни каменни къщи, напомнящи за някакво далечно славно минало.



 Красив фон за снимки на наша милост - славните планинари Тошко и Вики

Такааа, оставяме тези тучни зелени полянки, с тези свободно пасящи кравички. Между другото по това време тези полянки всъщност са почти блата, всичко е доволно прогизнало и ако малко се загледаш наоколо, а не в краката си със сигурност ще си напълниш обувките със смесица от кал и вода, или пък по лошия вариант някое кравешко ако.

Камъните, които се виждат наоколо до дървото свидетелстват за това, че и тук някога е имало къща, но тя не е издържала на разрушителното въздействие на отминалите години, може и векове...


С изкачването на височината се открива гледка и към нашата крайна цел за деня - махала Гуне. Намира се точно в средата на снимката, на отсрещния баир на този, от който съм снимала.

Изоставяме зелените ливади и продължаваме по камениста пътечка, която навлиза в ниска гора. Не че гората е млада, а просто каменистия терен, който е наоколо е превърнал дърветата в нещо като бонсаи и корените им не могат да се развиват нормално и поради това са си останали такива малки.

Вече почти набираме нужната височина и напред е само предимно равнинен терен. В сравнение с вчерашното ни спускане към Саръкая това направо си е магистрала.


 Между клоните и листата на местните бонсаи от време на време можеш да се обрънеш назад и да зърнеш старите къщи.

Ето, това е нашата следваща цел - село Три могили. А пък колко далече се вижда. Уж ни казаха че било към час и половина до там, а ние вървим сигурно почти час и има още толкова. Мислехме да достигнем до него, да намерим магазина и тогава да обядваме, но далечината в която съзряваме къщите ни накара да променим плана и бързо намираме една зелена полянка, където опъваме шалтетата, хем да си починем, хем да хапнем.

Пътеката, която доскоро вървеше основно в широколистна гора и поляни вече премина в свежа, ухаеща на смола борова гора и не след дълго успях да зърна и първите къщи на селото




Вече сме в селото, напълваме вода от чешма, която се намира точно на пътеката и продължаваме между дворовете и къщите. Тук борбата за обработваема земя е много важна, обработва се всяка педя, която позволява това. Основно хората гледат картофи, също лук и боб.

 Групата, доволна че скоро ще достигне до така желаната и мечтана бира


Сядаме при един дядо, който си почива на слънце пред къщата си. От него всъщност разбираме, че единствения магазин работи само в петък и бил много малко зареден. А днес всъщност е събота и уви, просто даже няма къде да похарчим някой лев, а пък за мечтаната бира, си остана само блян та чак до Кърджали. Човекът разказва, че в селото живеели шестнадесет пенсионери и повечето само за през лятото, малко оставали през зимата. Ама то хич не е за учудване, кой знае какъв сняг пада по тези места и особено, ако и никаква почистваща машина не достига до тук. 
Говорим с човека десетина минути и се сбогуваме, пожела ни лек път и здраве, ние също му пожелаваме най вече здраве, на неговите години най - важно, и тръгваме да вървим по черния път, който води до Асеновград и цивилизацията. Между другото и в това село няма обхват на мобилен оператор, няма интернет, но има ток, поне през лятото, когато няма сняг.

След поредния завой се открива гледка към махала Бор - ей там отсреща. Там няма да ходим, поне не и през този поход.

Не след дълго се налага да изоставим прашния широк път и да завием на ляво по една камениста пътечка, която да ни изведе до махала Гуне. И добре, че срещаме този овчар, който ни показа по коя точно пътечка трябва да вървим, не че нямаше и по нея да стигнем където трябва, но щяхме да изкачим някакъв връх и после да се спуснем надолу. 

Вече правилно упътени вървим по тези каменисти сипеи основно и само надолу. И много внимаваме да не се подхлъзнем или препънем, че на места наклона е толкова стръмен, и направо не знам къде би могъл да се спреш, ако по невнимание полетиш.


Макар да се намираме на по ниска височина отново има завладяващи и спиращи дъха гледки, а и времето нещо започна да се оправя. Плътната облачност направи място на красивото синьо небе, а с това и слънчевите лъчи все по често започват да огряват различни части от терена.



Спускането продължава известно време и не след дълго попадаме на първата река. Още май две трябва да минем докато стигнем махалата. Е силно е да се каже река, по добре водоносни дерета, които естествено пресъхват през летните месеци. 
На това малко водопадче решаваме да си отдъхнем за кратко и да хапнем подкрепителна закуска. На фона на шумолящата вода, която леко се спуска по скалите, и птичата песен от гората е просто просто магично.


 Вече сме по близо - ей и онзи склон да минем и сме там


Първата каменна къща ни посреща, а ние вървим през единствения селски път - пътека, която ни отвежда и до другите. Добре че, дъждът от вчера не е напоил особено тази смесица от пръст и кравешка тор.


 Тези къщи са превърнати в обори за пасящите наоколо крави. 

Това всъщност е цялата махала. Няколко къщи, по склоновете на планината, а долу в ляво е коритото на река Боровица, покрай която по късно ще разпънем палатки.

Единствения жител на Гуне ни наблюдава с любопитство. Едва ли са много туристите, които достигат до прага на неговата къща.


 Кравите почти отвикнали от човешко присъствие бързо се радбягват надолу по поляната.



Сядаме на припек и заслужена почивка. И сякаш се потапяме в миналото, в друга вселена. Тук цари спокойствие, простота, щастие. Спокойствието от това да се слееш с природата, да ставаш заедно с изгрева и да си лягаш със залеза. Да си доволен от простите неща - да имаш храна и покрив над главата си, да си щастлив защото живота ти е истински, и живееш тук и сега.....

Поговорихме известно време, разпитахме го къде би било добре да си опънем палатките, а той даже ни предложи една от къщите, да нощуваме вътре, но нали знаете всеки си харесва неговата си къща и отклонихме учтиво поканата му. Тогава ни каза че покрай реката има много хубава поляна, и чешма също имало и там да се настаним. Речено - сторено, пожела ни отново лек път и ние продължихме надолу към реката.


 Даам, с този инструмент местните обработват нивите си.




Това е сигурно същата река, на която малко по рано бяхме направили почивката. А вира под водопада изглежда доста дълбок. Идеален за къпане през горещите дни, с подробността че трябва да има и вода.


И достигаме до същинската река, която днес сутринта пресякохме няколко километра надолу по течението и. Отново събув - прецоп - обув и откриваме поляната, към която сме се насочили.


Вечерта приключва край лагерния огън с порция топъл качамак със сирене и сладки приказки до тъмно. 
Доволни от дневния преход, от изживяванията и красотите на района се гмурваме в топлите спални чували. 

Лека нощ !

1 коментар:

  1. Ех Вики,Вики как ви завиждам само...Добре че публикуваш къде ходите,а снимките са невероятни.
    Благодарение на теб се пренасям за малко в родна България.

    ОтговорИзтриване